Електрониката е инженерна наука, чиято цел е ползването за полезни цели на контролирано и регулирано движение на електрони в различна среда. Възможността за контрол и регулиране на електронните потоците служи обикновено за обработка на информация (микропроцесорна система, компютър, комуникационна система) или за управление на различни устройства (промишлена електроника, интернет на нещата). Електрониката е клон на електротехниката, която има по-широк предмет, включващ генерирането, разпространението, управлението и приложенията на електроенергия. Обособяването на електрониката от останалите области на електротехниката започва през 1904 година, когато е изобретена електронната лампа. До средата на 20 век този дял на техниката се нарича радиотехника, тъй като неговите основни приложения, използващи главно електронни лампи, са свързани с предаването и приемането на радиосигнали. Днес повечето електронни устройства използват полупроводникови компоненти и намират приложение в широк кръг практически области. Изучаването на фундаменталните физически процеси е предмет и дял от физиката, докато проектирането на конкретни електронни схеми в зависимост от областта им на приложение са предмет на електронното инженерство.
Още от началото на 19 век, с откриването на електричеството и неговите свойства, се появяват и първите електронни компоненти, но те намират широко практическо приложение едва век по-късно. Развитието на електрониката през следващите десетилетия и до днес следва две основни посоки – намаляване на размера на базовите компоненти (транзистори и други подобни устройства), позволяващо все по-ефективна интеграция, по-големи мощности и по-широко приложение, и непрекъснатото усложняване на използваните в електронните устройства методи (например, преходът от аналогова към цифрова обработка на сигнала). В резултат на това електронните апарати стават все по-сложни и намират приложение в повечето области на техниката, както и във всекидневието. Електронно-лъчева тръба – екран на телевизор Ядро на компютърен микропроцесор Игрална конзола
В средата на 20 век развитието на електрониката довежда до появата на изчислителната техника. Нейното масово разпространение е съпътствано с бърз напредък в електрониката, в резултат на който става възможно извършването на все по-бързи и сложни изчисления с електронни устройства, които стават все по-евтини и широко достъпни. Изчислителната техника, от своя страна, създава нови средства, използвани в електрониката, като софтуер за симулиране на електронни вериги или сложни методи за обработка на сигнали. В наши дни основните насоки в развитието на електрониката са нарастването на степента на интеграция на компонентите (вижте Закон на Мур), свързано с изследването на физичните явления на молекулно или електронно ниво (нанотехнологии), както и усилията за намаляване на консумацията на електроенергия от електронните устройства. Електронни устройства и компоненти Целта на електрониката е да създава практически приложими устройства (уреди). На базата на един постоянен източник на енергия, чрез пасивни електротехнически компоненти и електронни компоненти, активно управляващи потока електрони в една електрическа верига, се постига трансформиране на неелектрически величини в електрически и обратно, управляват се и се усилват електрически сигнали, става възможно създаване на електромагнитно поле в пространството, като с това се осъществява безжична връзка на големи разстояния. В исторически план се различават следните поколения уреди, като размерите на отделните им компоненти и консумацията на ток прогресивно намаляват:
Основната задача на тези уреди е пренасяне и обработване на сигнали и информация. Електронен компонент е всеки физически обект в електронна система, чието предназначение е да влияе на електроните или техните полета по желания начин, съвместим с функцията на електронната система. В повечето случаи елементите са свързани електромеханично чрез запояване върху печатна платка, за да се създаде електронна верига с определена функция (например усилвател, радиоприемник или генератор). Компонентите може да са самостоятелно или в по-сложни групи като например интегралните схеми. В зависимост от това дали обработват аналогови или цифрови сигнали, електронните вериги и съответно уредите, изградени от тях, се разделят на аналогови и цифрови. Най-общо електроника се разделя на аналогова и цифрова.