Петър Киров е една от най-значимите личности в българската борба. Той е роден на 17 септември 1942 година в с. Калчево, Ямболско. Най-добрият ни представител в класическата борба в категория до 52 кг. през 60-те и 70-те години има в кариерата си 52 златни медали. Сред тях личат две олимпийски (Мексико'68 и Мюнхен'72), три световни (Едмънтън'70, София'71, Катовице'74) и 4 европейски титли (Минск'67, Берлин'70, Мадрид'74, Санкт Петербург'76). 11 пъти е носител на златния пояс на турнира "Никола Петров". Неизменен държавен шампион между 1965 и 1976 г. Двукратен спортист на годината на България (1970, 1971). След края на състезателната си кариера е старши треньор на националния отбор по класическа борба, заместник-председател на СД "Академик" (София), председател на Българската федерация по борба и ръководител на катедра "Борба и джудо" в НСА. Има академични титли Професор и Доктор.
Началото
Започва спортната си кариера късно, на 21-годишна възраст, но няма как да пропусне началните стъпки. Благодарен е на своите родители за това, че успяват да възпитат него и братята му. Интересът към спорта се заражда от традиционните селски панаири. До обяд е имало кушии, а след това се състояли състезанията по борба – пехливанските боеве. По време на един от тях победителя от най-високата категория получил като награда 200-килограмов бик, а загубилите обикаляли из публиката, за да събират пари. Това запалило Петър Киров да се бори и да побеждава.
След казармата изкарва курсове за стругар и започва работа в местната фабрика "Сила".
Септември е месецът на Петър Киров. Именно тогава за първи път стъпва в залата по борба. Първоначално няколко треньори го отхвърлят. Доверие му гласува Пантелей Боев. По това време Ямбол имал и друг изявен боец – Байо Баев. Именно Боев предлага, Петър Киров да се състезава в класическия стил. Бързо успва да стигне до националния отбор, където титуляр в категорията бил Ангел Керезов – сребърен медалист от Токио'64 и трябва да се пребори с него за мястото си в тима.
Олимпийските триумфи"
Периодът преди олимпийските игри в Мексико през 1968 г. съвпадна с приемането му във ВИФ (б.р. понастоящем НСА) от втория опит. Въпреки, че впоследствие интерес проявявяват и от други дружества (особено "Левски-Спартак"), той остава верен на "Академик". Негов треньор бил Димитър Добрев, който станал първи на игрите в Рим през 1960 г. Той станал първия златен медалист в българския спорт, успял на свой ред да подготви олимпийски шампион. Решаващо за попадането на Петър Киров в отбора в Мексико бе спечелването на европейската титла в Минск през 1967 г. Тогава успял да надвие двукратния световен шампион Сергей Рибалко от СССР, наричан Аптекаря заради премерените си движения (б.р. в следващите години Съветския съюз ще смени близо 11 борци в категорията, но никой няма да е в състояние да надвие Петър Киров).
Подготовката за олимпийските игри била в недостроената база Белмекен, поради което трябвало да се тренират в нещо като палатки. Въпреки тези условия, Петър Киров става олимпийски шампион. Когато се завърнал в България тогавашния ректор на ВИФ проф. Иван Стайков му устройва тържествено посрещане на стадиона, намиращ се до днешното НДК, където били направили своеобразна трибуна. 4 години по-късно в Мюнхен вече се придържал към новата си стратегия. По време на тренировките си представял, че е на официално състезание, а на големите форуми си внушавал, че само тренира. Доколко успешна е тактиката му показаха протоколите, според които в хода на олимпийския турнир не бил дал нито една точка на съперниците си. Награждава го лично президентът на МОК Ейвъри Бръндейдж. 4 години по-късно в Мелбърн чакал трето злато, но този път нещата не се развили така добре. Още в първата минута на първата му схватка с румънеца Нику Джинга за съжаление, си извадил рамото и нямало как да продължа състезанието.
Раждането на "Българи юнаци"
През 1971 г. София била домакин на световното първенство по борба. Срещите се състояли на стадион "Васил Левски". Първоначално нямало много публика, но с всеки следващ ден все повече и повече хора идвали да гледат двубоите. За финалните схватки, стадиона бил препълнен. Петър Киров успява да защити титлата си от Едмънтън, но това не става никак лесно. Сблъсъка с поляка Ян Михалик, който бил като малогабаритно кранче и винаги му създавал затруднения, следвал двубой със Сабиро Сугияма от Япония, а на финала победил Джордже Стоичу от Румъния. На това първенство Българите спечелват най-много медали от всички – 14 (б.р. 4 златни, 4 сребърни и 6 бронзови медала). Най-ценното от всичко било любовта на публиката, която ги възнаграждава със скандирания "Българи юнаци". Тогава те се чуват за първи път, а днес са неотменна част от всички спортни събития.
След края на състезателната кариера"
В началото на треньорката му кариера никой не е имал големи надежди за успехи. Но възпитаниците на Петър Киров спечелват медали от световни и европейски първенства. Работи в НСА и е постоянно в контакт с млади хора, бъдещи медалисти. Обича да казва, че на катедрата е Професор, но на тепиха е Академик.