Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка в Руската империя . Роденият в Бесарабия Иван Колев гради удачна чиновническа кариера в София, но избухналата през 1885 г. Сръбско-българска война преобръща живота му. Той се записва доброволец и решава да се отдаде на военна кариера. През 1886 г. Колев вече е юнкер във Военното училище. Като русофил участва активно в детронацията на княз Александър І. Заради това е разжалван и отстранен за кратко от Военното училище. Все пак успява да го завърши като кавалерист и да продължи военното си образование във Военната академия в Торино. Отдал се изцяло на армията, той няма време за личен живот. Успява да се ожени едва през 1897 г. и много му тежи, че няма деца. Вероятно поради това прекарва цялото си време в казармата. Може би защото не е „паркетен лъв”, заради участието му в детронация на княз Батенберг и русофилството, цар Фердинанд го недолюбва. Все пак Иван Колев 4 години е командир на елитния Лейбгвардейски конен полк.

С началото на Балканската война той е отстранен от конницата и местен като щабен офицер на различни места. Все пак качествата му не остават незабелязани и в Междусъюзническата война е вече началник-щаб на Пета армия под командването на ген. Стефан Тошев. Тук той натрупва генералщабен боен опит в реална ситуация, въпреки че не стои в щаба, а на бойната линия. През 1914 г. Иван Колев е повишен в чин генерал-майор и става командир на Десета Беломорска дивизия. Две години е престоят му в Западна Тракия и има реален принос в налаганего на българската власт в тази присъедидена към България през 1913 г. област. През май 1915 г. ген. Колев вече е начело на Първа конна дивизия. Това не е случайно. Предстои война срещу Румъния, а единствено в Добруджа има благоприятни условия за изява на кавалерията. Конницата е модернизирана, към нея са въведени спомагателни пехотни, колоездачни и картечни части. Когато на 1 септември 1916 г. започва войната срещу Румъния, верен на себе си, ген. Колев лично участва в бойните действия. Легендарен е случаят, в който лично той, заедно с още седем кавалеристи, успява да плени румънски взвод от 40 войника.

На 4 септември за пръв път ген. Колев се сблъсква с руски войски. Той – русофилът, трябва да се сражава срещу руснаци. И го прави без сантименти и колебания. При това се сблъсква с опитни части, имащи вече двугодишен боен опит. Но не само това – няма случай да не победи. Българските кавалеристите действат, вдъхновени от чувството за мъст за неправдата от 1913 г., а и от желанието да се измият незаслужените упреци към конницата, че не допринася във войната. За четири месеца непрекъснати бойни действия Първа конна дивизия изминава над 1000 км., помитайки всичко по пътя си. Тя дава 189 убити, а пленява 490 офицери, над 6000 войника, 1 знаме, 14 оръдия, много коне и коли. Заслугата е преди всичко на генерал Иван Колев.

Той се проявява като отличен командир и тактик, който взема бързи решения, дори нарушава заповеди, само и само да не изпусне инициативата. Безразличен към опасностите и смъртта, ген. Колев не търси удобства, храни се с войниците, спи под дъжда, почива по 2-3 часа на ден и се стреми да избягва излишни жертви. Затова и войниците го обичат. С разклатено здраве още преди навлизането в Добруджа, физическото и нервно напрежение изтощават организма на ген. Колев. Оцелял сред куршуми и снаряди, той угасва в санаториум във Виена, лишен от героична смърт. На 29 юли 1917 г. той умира едва на 54 години, с видението за своята любима дивизия в разгара на сражение.