Биография
Христо Стоичков Стоичков, популярен още като „Камата“, е световноизвестен български футболист, треньор и почетен консул на България в Испания. Той е признат за най-успешния български футболист в историята, избран в идеалния отбор на България за всички времена, носител на най-престижните футболни награди (Златна топка, Златна обувка), носител на Суперкупата на Европа, Купата на европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол 1994 г. в САЩ с отбелязани 6 попадения. Христо Стоичков е трикратен шампион на България с ЦСКА и петкратен шампион на Испания с Барселона, където остава със статут на легенда. Избиран е за Футболист № 1 на България цели 5 пъти (1989,1990,1991,1992,1994).
Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Първи стъпки в организирания футбол прави в школата на Марица (Пловдив). Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод „Юрий Гагарин“, а по-късно играе за УСМ и Хеброс. лед добрите мачове, които прави за екипа на Хеброс, е привлечен в столичния ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличават огромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с Левски през месец май 1985 година, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година. ЦСКА, „Златна обувка“, дебют за трикольорите
ЦСКА, „Златна обувка“, дебют за трикольорите
Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България. На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕП (в София) срещу тима на Белгия. През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.
Трансфер в Барселона. Европейски клубен шампион
Заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви, завършващи с гол, остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. Пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания. Два пъти е включван в сборния отбор на света: на бенефисния мач в чест на 50-годишния юбилей на Пеле (1990 г.) и срещу Германия под егидата на УНИЦЕФ (8.10.1991 г.), където бележи гол.
Световни финали 1994, спечелване на „Златната топка“
Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993 г. Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българския футбол. През лятото на 1994 г. националният отбор губи първия си мач от груповата фаза с 0:3 от шампиона на Африка Нигерия, но след това прави запомняща се серия от 4 поредни победи (Гърция 4:0, Аржентина 2:0, Мексико 4:2, световния шампион Германия 2:1), които го довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в света и бронзовите медали в турнира. В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 (заедно с руския футболист Олег Саленко). Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството. Носител е на орден „Стара планина“ I степен за успешно представяне на Световното първенство в САЩ (1994 г.). Скоро след завършване на шампионата на Европа през 1996 г., когато Българският футболен съюз уволнява треньора на отбора Димитър Пенев, Стоичков еднолично протестира срещу тази несправедлива, според него, санкция и цяла година игнорира призивите към него за участие в отбора. Много авторитетни хора в България призовават тогава да се заеме непримирима позиция към бунтаря, макар и да е велик. Но приемникът на Пенев – Христо Бонев – проявява търпимост. През 1997 г. в решаващия мач от световните квалификации в София, Стоичков подава на Трифон Иванов за гола като България побеждава Русия с 1:0 и се класира за финалите. В интервю след това той неудачно се пошегува, след които изгубва много руски поклонници на своя талант: „Руснаците са ни освободили от фашистите, а ние тях – от световното първенство“.
Работа като треньор
През 2004 г. Стоичков е назначен за старши треньор на националния отбор, но след много скандали се отказва през 2007 г. и става треньор на „Селта“ (Виго), където се задържа 6 месеца. После е канен да поеме националния отбор на Виетнам, както и руския ФК „Ростов“ (Ростов на Дон), но отказва. През септември 2007 г. печели награда „Златен крак“ и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата. Следващата 2008 година открива детска футболна школа в Етрополе, защото по думите му „не може да забрави колко много е получил той самият във футбола като дете“. В периода 2009 – 2010 г. в ЮАР е треньор на „Мамелъди Съндаунс“, като извежда отбора до 2-ро място в шампионата. През 2011 г. е съветник на президента на руския ФК „Ростов“. През 2012 година е назначен за старши треньор на ПФК „Литекс“ (Ловеч), а през юни – юли 2013 г. – на ПФК ЦСКА (София). Общо 606 мача и 292 гола във всички турнири.