Биография

Георги Стойков (Сава) Раковски, (по рождение Съби Стойков Попович), е бележит публицист, писател, историк, етнограф и създател на революционното движение за освобождение на България. Роден е през април 1821 г. в гр. Котел в заможно семейство. Родственик с Богориди и Мамарчеви. Учи в Котел, после в Карлово при Райно Попович и завършва гръцката гимназия в Цариград.

През лятото на 1841 г. Раковски се установява в Браила и участва във Втория браилски бунт. През февруари 1842 г. е арестуван и осъден на смърт. Спасен е от гръцкия консул и емигрира във Франция. През 1844 г. Раковски се връща в Котел, но бива наклеветен и хвърлен в цариградския затвор заедно с баща си. След 3 години е освободен и работи като търговец и адвокат. През 1853 г. във връзка с Кримската война Раковски създава т.н. „тайни общества” в България. Отново е арестуван, но спасен от влиятелни застъпници.

През 1854 г. Раковски води малка чета в Балкана, но след неуспеха на Кримската война емигрира във Влашко, после в Нови Сад – Австрия (1856). Тук издава поемата „Предвестник Горского пътника” и своя пръв вестник „Българска дневница”. Заради антитурската му насоченост австрийските власти спират вестника и изгонват Раковски. След Австрия Раковски отива във Влашко, оттам в Одеса, където издава историческия сборник „Показалец” и изготвя своя Първи план за освобождението на България от 1858 г. Планът предвижда общо въстание, което да се ръководи от „Тайна канцелария”. Това е нов етап в организирането на освободителното движение.

През 1859-1860 г. в Сърбия започва антитурска кампания, Раковски се озовава в Белград, където на 01.09.1860 г. издава в. „Дунавски лебед” – първия политически орган на освободителното движение в България. В края на 1861 г. Раковски изработва своя Втори план за освобождението, който представлява конкретизация на първия – общо въстание с ръководен център „Привременно правителство”. Един полк (легия) от 1 000 души трябва да тръгне от Сърбия по Стара планина и до Търново да нарасне на 150 хиляди, а до Черно море – над половин милион въстаници. В Търново да работи Временно правителство (Началство), за което е изработен и устав.

За изпълнението на този план Раковски създава през 1862 г. Първата българска легия в Белград – около 600 души, сред които Иван Касабов, Ильо Войвода, Стефан Караджа, Васил Левски и др. При въоръжения сблъсък с турския гарнизон край Белград легията проявява бойни качества, но до война с Турция не се стига и тя е разтурена. След разпускането на легията Раковски заминава за Атина с дипломатическа мисия, но разбира, че чуждите правителства гледат своите интереси и се прехвърля в Букурещ, където издава в. „Будащност” (1864), и редактира сп. „Българска старина” (1865).

В Букурещ Раковски става безспорен ръководител на българската емиграция. Поддържа преки контакти с румънското правителство и с дейци от цяла Румъния и Молдова. Раковски стига до идеята, че българският народ трябва да разчита на собствените си сили. Затова в края на 1866 г. изработва своя Трети план за освобождение на България, наречен „Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето”. В този закон се предвижда подготовката на общо въстание от централно ръководство – „Върховно началство”, начело на българска армия, състояща се от чети, които по даден сигнал ще преминат в България. През пролетта на 1867 г. Върховното началство подготвя и изпраща в България четите на Филип Тотю и на Панайот Хитов.

Георги Раковски се разболява тежко и умира на 09.10.1867 г.