През 20-те години на ХХ в. българското общество преживява дълбока социална криза. Именно в едно такова време твори видният поет Гео Милев. Време на противоречия, на дълбока човешка драма и криза на духа. И именно чрез експресивното си творчество авторът заявява своите обществени и духовни позиции.
Гео Милев е роден на 15 януари 1895 година в Радне махле (днешния град Раднево). Негов баща е учителят и журналист Мильо Касабов. Когато Гео Милев е на 2 години той и семейството му се преместват в Стара Загора. Там баща му отваря книжарница и основава издателство. Същата година Гео Милев се записва в старозагорската гимназия и учи там до 1911 година. През това време той се занимава активно с издаване на ръкописни вестници, съставя сборници, които дори сам илюстрира. Пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения. Превежда от руски език стихотворения на видни автори като Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, Алексей Колцов, Атанаси Фет и други.
След като завършва старозагорската гимназия през 1911 година, Гео Милев се премества в София, където записва в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ специалността романска филология. Учи я само една година, до 1912 година, след което се премества в Лайпциг, където се установява за две години. Там слуша лекции по философия и пише дисертация върху поезията на Рихард Демел – най-видният представител на немския литературен символизъм. По време на престоя си там, през 1913 година, Гео Милев продължава своята публицистична дейност – започва да сътрудничи на вестник „Листопад”. Във вестника се появяват и първите му публикации – „Литературно – художествени писма от Германия“.
През юли 1914 година Гео Милев заминава за Лондон. Там се запознава с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн. След като се връща обратно в Германия обаче, българинът е заподозрян, че е английски шпионин и е арестуван от полицията в Хамбург. Поради липсата на доказателства обвинението е свалено и малко по-късно той е освободен от затвора. Гео Милев отива в Лайпциг, но скоро обстоятелствата го притискат и през 1915 година се връща в България. Каквито и да са условията на работа обаче, желанието и страстта за публицистика в душата на Гео Милев не стихват и той не спира да пише и твори. На родна земя авторът печата в ограничен тираж лиричните хвърчащи листове за Стефан Маларме, Ридхард Демел, Пол Верлен, Емил Верхран и Фридирих Нищше. Освен, че съдържат преведени от Гео Милев техни стихове, всеки от листовете е посветен на няколко от младите поети – символисти от онова време.
Обстоятелствата обаче рязко прекъсват дейността на Гео Милев – той е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам е изпратен като старши подофицер в 34-ти троянски полк, който е на позиция при местността Дойран. С пристигането си там е назначен за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 година неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око. През февруари 1918 година Гео Милев заминава заедно с бъдещата си съпругата си за Берлин, за да бъде опериран. Лечението му там продължава до март следващата година.
След като приключва лечението си в немската столица, Гео Милев се връща в София. Веднага се захваща с публицистика и започва да издава списание „Везни“. То излиза три години – от 1919 до 1922 година. През този период изданието се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България. Това са години на тежки социални, икономически и политически сътресения в България.
Успоредно с публицистиката, Гео Милев се занимава и с лично творчество. Съставя две стихосбирки – „Жестокият пръстен“ от 1920 година и „Иконите спят“ от 1922 година. „Жестокият пръстен“ е първата поетична книга на Гео Милев. Съпроводена е от разногласни отзиви, чиито фокус е нейната „нестройност“ – според критиците пътищата ѝ са „непостоянни, мълниеносни“, образите – „недотворени, недовъобразени“, скрепени в „разнебитения стих и истеричните препинателни знаци“. Непрекъснатите войни от 1912 година довеждат страната до национална катастрофа – инфлация, безработица, социален хаос, икономическа разруха. Действителността се превръща в свят без човешки ценности и духовни опори. Именно тези условия подтикват Гео Милев да се насочи към този стил в творбите си. Темите за социалната и нравствената промяна са на дневен ред – говори се за създаване на един нов свят и разрушаване на стария. Две години след спирането на вестник „Везни”, през януари 1924 година започва да излиза списание „Пламък“. В него Гео Милев печата статии, написани в духа на времето, в което живее.
На 23 януари 1925 година срещу поета започна углавно дело 249 по Закона за защита на държавата заради тежките си слова и разобличаването на жестокостта на управниците, потушили въстанието. Гео Милев решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията, след което изчезва безследно.